Прочитайки "Извисяване" на Шарл Бодлер абсолютно отказвам да приема пошлия етикет сложен от критиците - "сатанист".   Този човек е толкова дълбок, че на плиткоумните наивници им се струва поклонник на Сатаната. Докато познанието му, от жлъчка породено, пори небосвода само с истини, "примерните" зубрачи се страхуват да признаят стихове като тези и още много други за прозрение в Минало, Настояще и Бъдеще. 

(Из "Към читателя" от "Цветя на злото", в превод на Кирил Кадийски)  

"Отдавна Сатаната - Магьосникът велик -
връз ложето на злото духа ни вял приспива, 
метала благороден на волята ленива
до капка изпарява - злокобен алхимик.  

С конците на съдбата ни тегли по наклона!
Сред мерзости се ровим да вкусим благодат
и всеки ден е крачка към зейналия Ад,
но пак вървим без ужас сред тъмнина зловонна.  

И както груб развратник гризе със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние - скрито терзани от поквара -
насладата докрая цедим като лимон.   

(...) аз знам една ужасна, една Безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят.  

ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея - с изтънчената твар, -
читателю притворен, мой двойнико, мой братко!"

А като се сетя преди колко години е писано това стихотворение и колко вярно отразява днешната реалност, спокойно бих го определила като пророческо. Но...не всичко е за всеки :) Поздрави!