До оня копнеж по проблясъка
на удоволствие и на надежда,
животът ни безцеремонно се свежда.
Душата ликува, играе в пясъка.   

За тия малки мигове
пиша тез нелепи стихове.  

Обич народна из широките поля,
роса благодатна, манна се изля.  

имаш перо,
.....силно , и истинско, като Младостта,
ноо, тук, са само..старчоци,,наоколо.. всуе..

Благодаря Ви за сравнението на моето перо с Младостта, изконна и чувствителна. Но като цяло не качвам тази част от писанията ми с цел обратна връзка, а просто ги обнародвам нейде из пространството. Пък всеки, който е попаднал на тях нека се чувства свободен да ги харесва или да не ги. Моята работа се намира в удоволствието:)